Защо ваксините не са единственото ни спасение от COVID-19?

Много от нас се надяват, че ваксините срещу коронавируса ще бъдат пътя към нашата свобода и ще ни позволят да възстановим стария си начин на живот. Но учените казват, че понастоящем само имунизацията няма да бъде достатъчна и все още са необходими други мерки.

Ето защо:

Моделът "Швейцарско сирене"

Проблемът е, че нито една мярка за предотвратяване на разпространението на коронавирус не е 100% ефективна и това включва дори и ваксините.

Ако наредим няколко парчета швейцарско сирене, с характерните му дупки, едно след друго в девет парчета, а всяко парче представлява една от мерките за борба с COVID-19, ще видим как вирусът успява да прескочи някои от тях.

Нито едно парче от швейцарското сирене не е префкетно. Всяко от тях има дупки - представляващи недостатъците на мярката - които позволяват на вируса да намери път напред. И все пак, ако има няколко слоя, шансът вирусът да бъде спрян от един от тях се увеличава.

Ваксините се разглеждат като най-мощното оръжие в арсенала ни срещу COVID-19. Някои са повече от 90% ефективни и предотвратяват тежкото заболяване, както и смъртта на хора от вируса. Но никоя ваксина не е на 100% ефективна и има шанс да хванем вируса или да го предадем дори след като сме получили своите дози.

Широко разпространеното тестване може да открие хората, носещи вируса, които не знаят, че са заразени с него. Но бързите тестове са несъвършени и могат да пропуснат някои случаи.

Системите за проследяване на контакти проследяват хора, които са били в близък контакт с положителен случай, за да ги посъветват да се изолират. Но такива схеми трябва да бъдат бързи и да достигат между 80% -100% от контактите, за да работят ефективно. Повечето страни съветват хората, които подозират или знаят, че имат COVID, да си стоят у дома и да избягват срещи с други хора. Някои също изискват пътниците да се поставят под карантина.

Но има хора, които не следват този съвет или не могат да го направят.

Маските могат да блокират капчиците на вируса от кашлица, кихане и говорене. Но дори и най-висококачествените маски все още пропускат частици от него. Те трябва да се носят правилно и да се използват от достатъчно хора, за да имат ефект.

Дистанцията от 2 метра между хората намалява вероятността от предаване на вируса. Но все пак можем да го хванем дори и от по-далеч. Свежият въздух намалява риска от инфекция, а ултравиолетовото лъчение от слънчевата светлина може да унищожи оставените на повърхността вируси. Но рискът навън не се свежда до нула.

Шансът за заразяване с вируса се увеличава в райони, които са слабо проветриви. Колкото по-голям е въздушният поток, толкова по-малък е рискът, но опасността все още съществува.

Добрата хигиена може да помогне за спиране на разпространението на вируса, но рискът от частици във въздуха остава.

Какво означава това за нас?

Нито една мярка не е префектна. Само ако използваме няколко от тях в комбинация, можем да защитим напълно семейството, приятелите си и хората около нас. 

Австралийският вирусолог Ян Макей е първият, който използва моделът на швейцарското сирене по отношение на пандемията. Той казва, че в действителност дупките на сиренето постоянно ще се отварят, затварят и изместват местоположението в зависимост от нашето поведение.

Ето защо той и други учени казват, че дори на места с широко разпространение на ваксини, все пак трябва да се използват множество мерки, за да спрем дупките на швейцарското сирене да се увеличават и да пропускат вируса.